Дисни е име, което моментално провокира асоциации, с носталгия по приказни светове и магически истории, подходящи за цялото семейство.
Филмовото студио има огромни заслуги в оформяне детството на поколения, вече почти цялo столетие. Въпреки това, напоследък имиджът му търпи тежки щети.
Къде бърка гигантът на анимационното кино?
ЕПА/БГНЕС/Caroline Brehman
Нека разнищим една тенденция, популяризирана от самото студио – игрални римейкове на класическите им анимационни филми.
Всъщност, това не е нещо ново за Дисни. Първият римейк е на "101 далматинци", направен още през 1996 година. Той е последван от обновени заглавия като "Пепеляшка" и "Книга за джунглата".
WIKIMEDIA
Стратегията провокира зрителите, които са любопитни да узнаят какво ново ще донесе игралният вариант. Кой ще влезе в ролята на принцесата и ще успеят ли актьорите да пресъздадат магията на оригинала?
Мненията за резултата са много. Защото, макар и креативна, идеята анимационен филм да бъде пресъздаден като игрален има своите недостатъци.
Първо, чарът на класическите филми на Дисни се крие именно в това, че са рисувани. Бялото платно позволява на илюстраторите да се развихрят по начини, които трудно биха били репликирани с модерни специални ефекти.
Публиката на този тип филми цени креативността – те искат да се потопят във вселената, която аниматорите създават, а не непременно да видят последните технологични иновации от холивудските блокбъстъри.
Да вземем за пример оригиналната версия на "Книга за джунглата". Там се прилага това, което може да наречем правилото на рамката - всеки един детайл от кадъра е изпипан до такава степен, че заслужава да бъде рамкиран, като картина на стената.
Дизайнът на героите подпомага тяхното отличаване. Всички се радваме и смеем, когато мечката Балу прави човешки неща. И в това е идеята на персонажа ѝ.
disney.fandom.com
Обаче да видим как свръхреалистична, почти неразличима от истинска, мечка пее докато бели манго на нокътя си, някак си не е толкова магическо.
Но всъщност главният дебат покрай игралните класики на Дисни е заради избора на актьори.
На практика, студиото се опитва да създаде нова, политически коректна вселена от герои. Затова е и полемиката покрай Ариел от "Малката русалка", пресъздадена от тъмнокожа актриса.
Хали Бейли на Мет Гала 2025 ЕПА/БГНЕС/Justin Lane
Или ролята на Снежанка, изпълнена от Рейчъл Зиглър, която е критикувана като "неподходяща" за визията на първата Дисни принцеса.
Въпросът в случая е следният – това политическа коректност ли е или много погрешна стратегия?
Ако Дисни действително искат да дават шанс на актьори от всякакъв профил, джуджетата в "Снежанка" от 2025-та, трябваше да бъдат изиграни от истински хора, а не генерирани чрез компютърна анимация.
ЕПА/БГНЕС/Allison Dinner
Най-жалкото в случая е, че изключително талантливи артисти не получават положително внимание покрай цялата ситуация. Напротив, стават мишени на безмилостна критика и недоволство от страна на публиката. А това засенчва техните усилия.
Вместо лице на филма те се превръщат в боксова круша. И са несправедливо обвинявани за решения, които всъщност са отговорност на Студиото.
Изпълнителният директор на Дисни, Боб Айгър ЕПАБГНЕСAllison Dinner
Въпреки всичко, поради просветление или пък притеснителни финансови загуби, Дисни представиха игралния римейк на "Лило и Стич". Само за месец той успя да намери своето място в сърцата на публиката. Може би, защото отговаря на всички очаквания за естетическата издържаност на един римейк.
Дали това е изключение, или началото на успешна тенденция? Още няколко римейка и ще разберем.
ЕПА/БГНЕС/Allison Dinner
Добави коментар