Жени, извършителки на военни престъпления

След повече от година на война в Европа и многократни съобщения за военни престъпления изненадващо Международният съд в Хага издаде две заповеди за арест.

Засега!

Заподозрените са В. В. Путин и Мария Лвова-Белова. Последната не бе известна у нас, но научихме, че е представяна в руските медии като "Майка Русия". Вероятно мнозина си задават въпроса – защо един съд издава заповед за арест на една майка?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Neil Hall

Ето защо: съдът в Хага твърди, че Лвова-Белова е извършител на две различни военни престъпления, описани в член 8 от устава на Женевските конвенции, по-специално на Четвъртата Женевска конвенция от 12 август 1949 г., страна по която е и Русия. Престъплението касае признанието, направено от Путин и Лвова-Белова за депортиране или прехвърляне на цивилно население от окупирана чужда територия. То бе излъчено от телевизионен канал в Русия и разпространено из цял свят. Депортирани са деца от Украйна (бел. авт. видяхме кадри), като някои от тях са осиновявани от руски семейства. Едно дете е осиновено и от самата Лвова-Белова.

Различни източници информират, че украинските деца са изпращани в лагери с цел превъзпитание, без съмнение обслужващо руските политически интереси.  Предстои да научим дали Лвова-Белова е действала самостоятелно или по предварително изготвен план. Разбира се, добре е децата да са извън територията на военните действия, както е добре да се осиновяват сираци, но не и да се отвеждат в държавата-окупатор.

Като цяло случаите в историята с жени, извършили военни престъпления, са изключение.

Част от обяснението защо се случва така, не е вероятно в различията, които обуславят пола, а поради факта, че жените са слабо представени в правителства и ръководни длъжности в армиите. Например към днешна дата в Русия има само три жени сред 31 висши длъжности в правителството, а от 13-те висши военачалници само една е жена. В изпълнителния офис на Путин от 35 служители само три са жени.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sergei IlnitskyI

В недалечен исторически план съществуват шокиращи случаи на жени, осъдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Биляна Плавшич, известна като „Желязната лейди на Балканите“ и президент на Република Сръбска (днес част от Босна и Херцеговина) бе осъдена на 11 години затвор от Международния трибунал за бивша Югославия. Защитниците ѝ се опитаха да я представят като "майка", която е действала в защита на своята страна и в защита на "семейството си" – сръбския народ. Тя бе призната и за извършител на военни престъпления срещу мюсюлмани.

Още по-тежък бе случаят с изправената пред Международния трибунал за Руанда – Полин Ниирамасухуко, която бе министър на семейните работи и подобряването на положението на жените в Руанда. През 1999 г. , вече като бивш министър, тя получи обвинение за участие в геноцида през 1994 г. В направения опит да бъде оправдана беше използвано това, че е жена, а неин адвокат дори я представяше като майка-кокошка, която не би могла да убива. Тя е първата жена осъдена на доживотен затвор не само за геноцид, но и за подбуждане към масови сексуални изнасилвания на врага. Полин Ниирамасухуко бе само една от близо две хиляди жени в Руанда, осъдени за участие в геноцида.

Източник: Wikipedia

С края на Втората световна война някои имена на нежния пол стават особено популярни в негативен план. Например, заловената от британците Ирма Грезе. През годините на войната тя е пазач и надзирател на женските отделения в концентрационните лагери в Равенсбрюк, Аушвиц и в Берген-Белзен. В последния средната продължителност на живот на лагеристките е била 9 месеца. Илзе, едва на 22 години, е осъдена на смърт за военни престъпления и обесена заедно с още две нацистки. Друга жена, известната със садистичните си наклонности, Илзе Кох, съпруга на коменданта на концлагерите в Бухенвалд и Майданек през различни периоди Карл Ото Кох,  е осъдена на доживотен затвор и се самоубива в килията си през 1967 г.

Обратен пример за несправедливо осъдени жени след края на Втората световна война има в Япония. Това са т.нар. "комфортни жени" (Comfort Women). Осъдени са били на затвор, макар да е била упражнена принуда спрямо тях от властите по време на войната. Работили са като сексуални робини в японската армия. Въпреки че много от тях по-късно са били освободени, се е наложило извинение от японското правителство. Изказано е чак през 1993 година и са изплатени компенсации на жертвите на правосъдието.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Francis R. Malasig

Въпреки горните примери образът на жената като покровителка, която се грижи за оцеляването на децата по време на война, е неразрушим. Тази представа се корени дълбоко в историята. В древните общества жените са се грижили за децата и дома, а мъжете – за защитата и оцеляването на рода. През годините образът на майката-закрилница се надгражда в различните култури, медиите особено допринасят за това и по време на война жената се разглежда като личност, която трябва да се цени и уважава. Майките във времена на изпитания неизбежно са героини, пазейки живота и даващи надежда на децата си. Те са носителите на ценности, важни за морала на обществото, и са източник на вдъхновение и мотивация. Качества, несъвместими с престъплението, още по-малко свързано с деца.