Приключи пресконференцията на ПП-ДБ.
Очакванията ми към нея бяха големи. При нормални условия би трябвало да научим как от коалицията тълкуват вота на избирателите и да се запознаем с бъдещите им политически намерения. Вместо това обаче чухме, приблизително следното:
Няма да подкрепим правителство с мандат на ГЕРБ.
Изборите май са били манипулирани, но не оспорваме резултата, защото ако нямало нарушения, той щял да бъде горе-долу същият!?
Загубата се дължи на факта, че „успяхме да обиколим само около 1000 населени места“. На другите избори „ще обиколим и останалите над 2000 села и ще обясним на хората там какво искаме да правим и те ще ни подкрепят“!?
Първоначалната ми реакция беше ступор – подобно обяснение не съм получавал никога, дори и от осем годишната ми дъщеря. То не приляга на втората по големина политическа сила в страната и е обидно за избирателите, още повече, че изявлението са прави след цели пет дни мълчание.
После си дадох сметка, че всъщност важното в тази пресконференция беше неизреченото. А то е следното:
"Не сме в състояние да предложим алтернативен вариант за управление на страната.
Отстъпваме без бой инициативата на ГЕРБ.
Бягаме от отговорност.
Изпадаме в дълбока самоизолация.
Имаме разнобой в коалицията / Христо Иванов очевидно се срамуваше и му се искаше да се намира някъде другаде/.
Не възнамеряваме да се поучим от грешките си..."
При такова поведение можем да очакваме само едно – тежка електорална имплозия и скорошен паритет с БСП.
Промяната свърши, агонията продължава.
И капитализмът, като всяка социална система, има възход и падение. При него отдавна го няма съзиданието и предприемчивостта, която бележеше неговия възход. Днес се правят пари от далавери - борсови игри. Там са парите - там е и властта. Не очаквайте нищо добро от хора, в които липсва творческото вдъхновение на съзидателя. Те са паразити и като паразити гледат на света.
Някога Маркс беше казал, че научно-техническия прогрес ще освободи човека от грижата за насъщния и свободното време той ще посвети за духовното си израстване. При финансовия капитализъм, който днес господства, "освободеният" човек се счита за ненужен и излишен. Затова не се чудете, защо глобалистите искат да съкратят човечеството до един милиард. Останалите са ненужни. Това не е случайно, а диалектически обосновано от ценностите им - ние сме излишни на тази земя, защото те гледат на нас като машинки за производство на пари. И имат пълното основание, защото ние сме се поставили в тяхна служба, щом не сме ПРОМЕНИЛИ социалната парадигма. А социалната парадигма се променя, когато обърнем посоката на управление - ОТДОЛУ НАГОРЕ.
Партийното общество, което лишава прякото участие на човека в управлението на обществото и държавата, е вече минало. То не предлага алтернатива за бъдещето. Партийното общество не може да реализира пряката демокрация. Партиецът представлява партията. Той е посредник. Дори само този факт игнорира ПРЯКОТО участие на народа в управлението. Народът делегира правото на партиецът да го управлява, без да може да го контролира. В партийното общество това народно право не съществува.