Влиза в сила ревизията на законът, който дефинира Китайското разбиране за шпионаж. Промените са драматични и Пекин „си дарява“ все повече власт да наказва това, което счете като заплаха за националната сигурност.
Първоначално публикувани през декември 2022г., добавките се приемат официално от висшия законодателен орган на Китай през април. Китайският закон вече предвижда наказания от доживотен затвор до екзекуция за замесените в предполагаем шпионаж. Същевременно правителството на Съединените щати, анализатори и адвокати твърдят, че новите разпоредби са неясни и предоставят гъвкавост на властите при тяхното тълкуване и прилагане.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ju Peng
Сега разкритието на шпионски организации и техните агенти, както и неразрешеното получаване на данни и материали, свързани с националната сигурност, могат да бъдат счетени за шпионско престъпление. Китай настоява, че има правото да защитава националната сигурност чрез законодателството си и, че ще продължава да ,,поддържа върховенството на закона“.
Новите промени предизвикват вълнение и в бизнес общността. Доверието в китайския пазар се разклаща от подозренията на чуждестранните компании, че извършването на рутинни дейности може да бъде възприето като шпионаж. Настроенията се засилват и след извършването на обиски и разпити на служители в консултантската фирма ,,Bain and Company’’ тази година.
Защо ни е важно?
Поправките, одобрени от висшия законодателен орган на Китай, идват в момент, в който държавният глава Си Дзинпин все по-ясно поставя акцент върху националната сигурност. След три години на самоналожена Covid изолация граничните ограничения постепенно отпадат и Китай отново се отваря към света.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino
Липсата на яснота относно това какъв вид документи, данни или материали могат да се счетат за релевантни за националната сигурност поражда големи правни рискове за академичните среди и бизнеса. Една от темите, които могат да предизвикат ответна реакция е тази за броя на починалите по време на пандемията в Китай и автентичните данни за китайската икономика.
Ревизиите на закона отрязват дълбокия страх на Пекин от пробуждането на продемократичните настроения в страната, особено на фона на нарастващите геополитически и търговски търкания между Пекин и Запада.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino
Засилва се безпокойството относно рисковете за лица и организации, работещи в чувствителни сфери като журналистика, технологии, изследвания и мониторинг на данни. От сега нататък властите ще имат свободата да налагат забрани за излизане от страната на всеки, който е разследван, независимо дали е китаец, или чужденец.
По примера на Мао Дзъдун, който се опитва да затвърди позицията на Китайската комунистическа партия и настоящият генерален секретар Си Дзинпин, превръща националната сигурност в основна движеща сила на администрацията си. През годините Си въвежда множество институционални промени, които култивират състояние на свръхбдителност.
Говорителката на външното министерство на Китай Mao Ning/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino
В страната се създава усещане за секюритизацията на всичко.
Времената са трудни и Пекин не е единственият, който все по-често гледа на света през призмата на националната сигурност. Съзнавайки стойността, която данните имат, Китай прави опит за разработване на система за регулиран обмен на информация. Новият език на шпионажа изисква прилагането на нов подход на общуване.
На фона на все по-напрегнатите отношения между Китай и САЩ и нарастващия брой случаи, включващи предполагаеми шпионски дейности, мултинационалните предприятия извън Китай (чуждестранни предприятия) трябва да обърнат особено внимание на свързаните рискове
Ако у нас се въведе такъв закон,200 депутати директно влизат в затвора за предателство,ама няма кой да го въведе....