Идеалисти | Магарешките атентати

В края на първото десетилетие на ХХ век македонските земи все още са под османска власт. Автономията им, в продължение на три десетилетия, е все още неосъществено обещание, а България вече е свободно и независимо царство.

Четническото движение не дава резултати, а големите държави нехаят за съдбата на тези европейци, които от векове страдат от тиранията на султани и техните слуги.

Идеята за "магарешките атентати" идва от ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Конкретен организатор е роденият в Пловдив Христо Симеонов. Целта е да се провокира реакция от Великите сили. Но най-вече да се оправдае очакването за военна намеса от Царство България и другите балкански държави в защита на християнското население в земите на днешна Северна Македония.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/УИКИПЕДИЯ

В края на първото десетилетие на ХХ век Тодор Александров стига до извода, че многобройните македонски чети не произвеждат достатъчно впечатление. Нито на властта в Цариград, нито на правителствата в големите и малки европейски държави. През 1911 г. този виден войвода с огромно влияние, който ръководи Скопския революционен окръг, е избран за член на Централния комитет на ВМОРО.

Успява да наложи мнението си, че поради липса на достатъчно оръжие и пари за внушителна съпротива, тактиката трябва да бъде променена. Пътят към освобождението, според него, минава през тероризма.

Посочва, че няколкото бомбени атентати са имали по-голям отзвук в чужбина, отколкото дългогодишното четническо движение. Споделя и надежда, че повече страх и несигурност за европейските капитали в Османската империя, ще предизвикат негативна реакция.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/УИКИПЕДИЯ

Александров сам изобретява часовников механизъм за експлозивите.

С другарите си Владимир Сланков и Кръстьо Лазаров обучават свои хора във взривното дело. Войводите не се съмняват, че с по-малко средства и ограничен брой съратници, силата на взривовете ще събуди спящите. Като отворят очи за страданията на населението, останало в земите под османско управление.

Първият взрив избухва през декември 1911 г. в родното място на Тодор Александров - Щип.

Анастас Митрев, съвременник на събитието, го описва в спомените си много ярко.

"Беден македонец натоварил магаре с две торби царевично брашно и тръгнал към пазара, за да продаде брашното на други бедни хора. Причаква го чета, дали с пари или без пари, му взема магарето, слага адска машина в едната торба и един от четниците, преоблечен в селски дрехи, тръгва с магарето за пазара. И там, където турската сиромашия се тълпи, "продавачът" на брашното спира, разтоварва торбичките и примамва разни, които бродят по пазара с викове "евтино брашно!" Хората се струпват около "продавача", всеки иска да купи евтино брашно, за да нахрани гладните си деца. "Продавачът" гледа часовника от време на време и две-три минути преди адската машина да избухне, прекъсва продажбата, отива да види магарето си или по нужда, и не се връща. Адската машина избухва и откъсва нечия ръка, нечий крак, нечия глава от струпалата се турска бедност. Убиецът, жив, здрав и усмихнат, че успешно е изпълнил задачата, се връща при другарите си на определеното място".

Загиват двама. А ранени са 25, от които само по един евреиин и християнин Останалите са турци. Целта на атентата не е постигната. Следва очаквана реакция на мюсюлманите. Те бързо се досещат чие дело е бомбата. и за по-малко от час жадната за мъст тълпа, включително военни и заптиета, убиват 17 християни, като ранените са 149.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/УИКИПЕДИЯ

Равносметката показва, че християнското население страда повече от мюсюлманското. Страничен ефект е, че видни хора в Щип напълно прекъсват връзките си с Тодор Александров. Не приемат в къщите си негови пратеници. Отказват и вноски за организацията. В България възмущението от клането е огромно и в патриаршеската катедрала "Света Неделя" се отслужва помен за спасение душите на загиналите.

Но терористите са доволни и акциите продължават.

Следва атентатът в Кочани. Малък град, с население около 6 хиляди жители, където мохамеданите и християните са равен брой. Тук допреди десетина години е учителствал самият Тодор Александров. През лятото на 1912 г., на търговската улица, избухват две бомби. Само първата убива 24 души, от които само четирима са турци, двама евреи, а останалите са българи. Ранените са много, а паниката опразва улиците.

Така, при втория взрив няма загинали и пострадали, защото всички са се изпокрили.

Следва вълна от насилие от развилнелите се башибозук и редовна армия. Отново загиналите са десетки, а ранените стотици. В статия от юли 1912 г. революционерът и поет П. К. Яворов изразява възмущението си от зверствата на османската власт. "Изтребителната политика спрямо българския елемент говори, че след Юлския преврат, турските власти, независимо от това дали властта е в ръцете на младотурци, ахрари или бивши мекерета на Хамида, са добили право на безнаказаност в предписаната им акция на изтребление".

Снимка: ЕПА/БГНЕС/УИКИПЕДИЯ/ИВАН КАРАСТОЯНОВ Държавна агенция "Архиви"

Репресиите се разпространяват и в други населени места. Дипломацията се раздвижва и властта в Цариград е принудена да назначи анкетна комисия. Има и наказани. В България възмущението е огромно.

Хиляди се събират на митинг пред Народното събрание с искане правителството незабавно да "предприеме всичко за избавление на населението в Одринско и Македония". Организира се Всенароден събор през август, на който се настоява за започване на война с Османската империя.

Периодичният печат също е единодушен. Събира се коронен съвет при цар Фердинанд, който стига до решение за война в случай, че Цариград не изпълни задължението си да даде автономия на европейските си владения, съгласно чл.23 от Берлинския договор от 1878 г.

Към края на месеца в Дойран, изоставено от Борис Демирджиев, магаре с адска машина убива 13 човека. Всичките са турци, а ранените са 46. Това вече е прекалено и от ВМОРО твърдят, че атентатът е дело на младотурците, които искат да свалят правителството в Цариград. Този път възможните репресии са възпрени от турските първенци. Но вече е късно и през октомври същата година съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявяват война на Османската империя.

Звучи комично, но тъжният резултат от атентатите е, че загиват десетки невинни българи и турци. Което от своя страна дава основание за една от войните на Балканите.