Първият ден от моя живот

Новият филм на Паоло Дженовезе разказва за смъртта по възможно най-жизнеутвърждаващия начин

Със сигурност сте чували онази вървежна сентенция, че всеки човек има два живота, а вторият започва тогава, когато проумее, че всъщност има само един.

Е, новият филм на италианския режисьор, сценарист и писател Паоло Дженовезе се върти именно около темата за осъзнаването на това колко уникален, красив и неповторим може да е човешкият престой на земята, видян през погледа на... група самоубийци.

Да, правилно прочетохте: четирима души, решили да направят фаталната крачка към небитието, които миг преди да си отидат са внезапно „спасени“ (от един причудлив човек или пък ангел?!) и получават втори шанс да преценят дали искат да изживеят своя единствен живот.

Те имат седем дни (или една седмица, която всъщност е била напълно достатъчна на Бог за сътворението, но колебливостта е присъща на смъртните), за да видят как битието би продължило своя ход и след тях, и да останат в него или да го напуснат завинаги.

Снимка: Тихомира Крумова

Популярен мотиватор с ироничното в случая име Наполеоне, потънала в скръб от загубата на щерка си полицайка, момченце диабетик, принудено от родителите си да бъде инфлуенсър в You Tube и да поглъща планини от храна, както и бивша гимнастичка с провалена кариера и силен комплекс за малоценност – това са четирите погубени души, с които неочакваният ангел сключва пакт за отсрочка на необратимото и които трябва да извървят своя път към решението дали животът наистина си струва цялото упражнение...

На пръв поглед сюжетът изглежда удавен в тъмни краски, направо потънал в мрак, но истината е, че Дженовезе успява да направи един филм не за смъртта, а за повика и очарованието на живота. До степен, че на моменти наистина те напушва смях, а дори най-трогателните сцени носят онова характерно „намигване“ на режисьора.

В „Първият ден от моя живот“ Дженовезе нито е пресолил, нито е подсладил ненужно действието. Филмът е повече от вълнуващ без да става сълзлив, нито пък захаросан. Мярката на емоционалното въздействие е уцелена абсолютно прецизно и този път наистина говорим за европейско кино, което не е залитнало в краен сантиментализъм, но е същевременно наистина душевадско и топло.

Изобщо, точно това умение – да задълбаеш в наистина съкровените човешки чувства, страхове и надежди, но да спреш точно където трябва, без да допуснеш махленска, свойска емоционалност, е наистина отличаваща черта на всеки добър разказвач, а Дженовезе в крайна сметка прави точно това. Разказва. Филмът е по негов сценарий и пак базиран на едноименната му книга (вече и у нас, издадена от Colibri), като тук трябва да направя важно уточнение: романът и неговата екранизация не са в никакъв случай под индиго. Има доста разминавания в името на различния тип  изкуства, а филмът единствено е спечелил от това адаптиране.

Снимка: Тихомира Крумова

Паоло Дженовезе бе гост на самата премиера у нас по покана на Colibri, a публиката реагира възторжено – не просто защото беше в присъствието на признат европейски творец (обичайна казионна причина), а защото италианският режисьор и писател наистина влиза под кожата с избора си на докосващи и най-неосветените кътчета на душите ни теми. Та кой би могъл да остане равнодушен към въпроса струва ли си изобщо да продължи да се бори със съдбата на тази луда земя?! И могат ли солидарността и емпатията да ни спасят в наистина труден период от съществуването ни.

На моменти разтърсващ, дори интимен в оголването на болката, а друг път забавен до смях, „Първият ден от моя живот“ е безкрайно човешки и безупречно изграден филм. Бих го нарекла дори задължителен, защото представлява буквално една възхвала на живота...на ръба на смъртта. А изкуството, както знаем още от древността, може да бъде и спасително въже, освен всичко останало.

Актьорският състав е изключителен и някак категоричен – трудно мога да си представя други актьори в тези роли, толкова са им лепнали като втора кожа. Ще се насладите на играта на Тони Сервило (мистериозният спасител), Сара Серайоко, Витория Пучини, Маргерита Буй, Валерио Мастандреа, Елена Лиети, Алесандро Тибери и т.н.

И ако се чудите какво точно се случва след въпросната седмица – не, няма да издам решението на всеки един от суицидната групичка, но със сигурност след седмия ден се налага всички отново да се завърнат в първия...който може да се окаже и първият ден от новия им живот.

Обичам произведения, които не претендират, че съдържат някаква грандиозна и финална мъдрост в себе си, а топло и човешки задават важни въпроси. Затова неизменно се превръщат в храна за размисъл, а „Първият ден от моя живот“ със сигурност ще ви държи под своето въздействие дни наред.

Силно вълнуващ, но без емоционални „изплисквания“, за мен този филм представя синтез на най-характерните умения на Дженовезе.